Децата... Онези малки прелестни създания, които се превръщат в полудели тийнейджъри, които ви разплакват от умиление и ярост. Те осмислят живота ви и за тях бихте направили немислимото. Разбира се, вашето дете е най-доброто, прекрасно и невероятно създание... Докато не сбъркате някъде.   Всъщност едва ли има по-жестоки създания на земята. Да, жестоки са, защото са способни да накажат родителите си по начин, който дори не бихте възприели за възможен. Жестоки, защото отхвърлят различните, потъпкват ги, присмиват им се, а след това отхвърлените деца растат с вглъбени в съзнанията им комплекси, които изкарват наяве години по-късно и рефлектират върху техните собствени деца. Жестоки, защото дори да сбъркате само веднъж, те са способни да ви припомнят тази грешка докато самите деца не се пенсионират, не се разболеят от алцхаймер и не я забравят. Естествено е повечето от родителите, които четат тези редове, да отрекат, че деца им изобщо биха поискали да ги наранят. Но те просто не знаят какво ги очаква, буквално. Да, можете да отгледате дете, което да ви обича и уважава, но в момента говорим за другият вариант.    Едва ли някой би оспорил тежките спорове между родителите подрастващите, когато се изказват остри реплики и винаги има засегнати. Естествено, в повечето случаи отново е родителят, защото е загрижен, а тийнеджърът приема мама и тате за врагове, които съществуват само за да му съсипват живота. Те са онези демони, които чакат в тъмното, когато той закъснява, само за да го накажат.   Как бихте реагирали ако след години детето ви ви каже, че не желае да ви вижда повече, нито да ви чува? Да ви упрекне, че сте били лоши родители и че сте го провалили като личност. Наистина не ви го пожелавам! Естествено, те са толкова жестоки само към вас, не защото искат да ви накажат възможно най-сурово, а защото само един родител е способен да даде безусловна обич на детето си, обич въпреки всичко. А мисля, че на всички е ясно следното, колкото повече обичаш, толкова по-лично приемаш нещата. Особено когато се отнася до онова, някога малко, създание, които произлиза от самите вас.   Това, че вече сте на 40 години съвсем не означава, че не сте лоши деца. Просто оценете навреме родителите си, защто те няма да бъдат винаги до вас. А когато ви се прииска да се скарате за нещо с тях, помислете. Защото те биха направили всичко за вас, а и най-вероятно вече са го сторили...  

Представи си, когато родителите на единствено дете се разведат. По принцип няма нищо лошо, но това е дете, което тепърва опознава света и цялата му психика се скапва. Особено в моментите, когато те се карат за това кой да получи детето, къщата, колата... И след това, когато стане тинейджър как няма да побърка родителите си от ярост. То си му е задължение :P

Искрено се притеснявах дали някой ще разбере това, което искам да кажа, но се радвам, че все пак се е случило! И не бих казала, че е точно задължение на детето да побърка родителите си, но е абсолютно неизбежно.